7.12.09 г.


озаглавени бележки
прободени из вечерната мисъл

носят имена на любими хора
и аромати на
споделени цветя

мълчалива длан погалва
спомените
потънали в (морска)пяна
и шепот на уморени
есенни листа

Тази пролет е най-прекрасната
и така сама
виждам я за първи път

щастлива и тъгата
ми набира сили


(2007 година в един град с безкрайно небе)

Няма коментари: