озаглавени бележки
прободени из вечерната мисъл
носят имена на любими хора
и аромати на
споделени цветя
мълчалива длан погалва
спомените
потънали в (морска)пяна
и шепот на уморени
есенни листа
Тази пролет е най-прекрасната
и така сама
виждам я за първи път
щастлива и тъгата
ми набира сили
(2007 година в един град с безкрайно небе)

Няма коментари:
Публикуване на коментар