Усещам езерото на самотата,
дори все още да не съм се потопила напълно в него.
Усещам го с кожата си, с костите си...
Хвърлихме най-добрата стръв
и хванахме най-вкусните риби.
Останаха само прогнилите, грозните...
Заделих от хубавата и за теб, а гнилата изхвърлих.
Защо държиш да ядем вмерисана риба?
14.03.03г.
7.12.09 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар