Когато тръгнат сините
нишки отвъд бледия...
Там...
Има само...светли лица и
тъмни туловища пропити
с аромат на опиуми
сладка страст
Коварна
Сива
Очите усещат (истината)
Тялото свири валс, а моето
мълчи и стене
Нотите са като магнит
Не викат, а крещят
на ум...
на сън...
на яве..
И аз искам бавно
И после да се разходиш
с моите обувки,
да отпиеш от мислите,
да се удавиш в
думите
и когато въздухът отмине
виж какво си сторил
Тръгни
Не оставяй отпечатък от поглед
не оставяй
не оставяй
не оставяй
нищо
нищо от това което се отдава
не се връща тук
довиждане
до скоро виждане
завиждане
и бързи устни
избърсани в моите
и ръцете другаде бавно пълзят
и аз искам...
аз, моите, моето его
клоун с изрязана усмивка
мълчи и иска нежно топло лице
и ароматно дихание по пръстите.
Ноември '07
7.12.09 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар