Format C:/ .. install new better me

подреждане
презареждане
на новото
старо
ново
по-добро
смирено
и изглед в хоризонта
изтрива 2009
сега съм в съседство със старото си Аз


с
с
с
ссссссс

съскат объркани чувства
мисли и спомени
с
с
с
ссссссс

съскат старите навици оставащи в тази година

з
з
з
ззззззззз
Zoura от утре зора

http://www.youtube.com/watch?v=zbxsmcT7GOk

егрегорът от фината седморка

горещо ми е
и
влажно
стоя във собствената
си
разкрачена сауна
сама
защото така
ме остави
инквизитор
на
копнежа

Палачо!
кога ще хвърлиш студената
си маска
и с тяло
ще признаеш
начина по който
съществувам
а именно
обсебена от
змей

nice to meet you Z.

нов цикъл 28
размениха се местата на всички вътре в очертанията ми
ще се запозная отново със Zoura Tulip
Даже насън като ме викаха не разбрах, че викат мен. Не се познах.
Будна съм.
Будна съм
Къде?
Не знам

http://www.youtube.com/watch?v=IhXn9LWYmGM

написано по време на правата линия

Ходя по ръба на двата
свята
ра-та та-та
ра-та-та
Коляров дръж се и гледай
ето я нашата музика
дрън да
да дрън
седмици
албуми
образи
казах ти че ходя по ръба
на двата свята
бухал дюстабан
от Марс

8/6/9

северен вятър вдигна
полите на цветето
отлетяха скъсани
оранжеви нишки
разбриданите мечти
останаха и фалшиво
се вееха голи
и надупчени
плевели окрасиха
мрачно и далечно
познати студени
машини с производство
на черни мисли
виновни
виновни
виновни
виновни
в ритъм
виновни
тропат
и
вият
озъбени чакали
срещу
надежда

от: вехтата курва /до: правата линия

Най-накрая показа
истинското си лице.
Забеляза ли думата истина
такава
откровена?
И диагнозата ти не
е вярна!
Ще си прав ако е
твоя само
само
твоя
Нищо.Гневен си
простено ти е
нали си извънземен

за една права линия

Прозрение Коляров!
Прозрение!
Земния живот е за да
се усеща
(има и още, но за теб не е важно)

няма връзка с този номер

В много животи
пуших,
но
в един от тях умрях
от белодробна емболия
а сега ще спра
марихуанката както
спрях цигарите
от раз
останах без запалки
паля ги с кибрит,
а става все по-студено
винаги прибягвам до
одеало, а после до
храна
пътувам по-лесно
мързелувам
леност
грях
това ли е последната
трева
едва
едва

* важното е да се римува
когато се римува
но не с
декември

ако дам ще получа
или да получа и
ще дам
ленност каза две
желание каза едно
действие засега неизвестно
ще напиша в бъдеще
също ще кажа кога
спрях да нося лепенки
на ахилеса
и кога ще взема
морави топчета
чувам за някакви сини
пръсти но не
разбирам
само виждам че
са оцапани с
мастило
приятно е да пиша
от дясно на ляво
(тук няма как да се види)
приятно е отново
ето нещо ново

*важното е да се римува
когато се римува
но не с
декември

Флейта с шест дупки
виси на стената
в действителност са осем
месо-не
фалафели
фьорди
филий
фън шуй
и хуй (поне професиите ни се римуват
но не с
декември)

извод
имам право да пуша само когато
се изявявам творчески

*****

Хора всякакви, а
някои от тях стихийни
духове
стремете се към светлината
там се ражда тишината
и миг на
поглед във зеница
и феникси
възраждат се
от пепел
пристан на
душата
покров от облаци
лежим
летим
вървим
им
химн
небесен мим
посочи врата
преминава се лесно
връща се трудно
лес-но
труд-но
Трус
Живот
Хляб
Живот
Хляб
Камъни

18/09/09г.

спомен за нарисуван с черен молив и по-назад

Светлина
Светлина
и топъл лъч
бедра
една жена разглежда
ръцете си
вчера убиха
днес лекуват
дават вода
Ангели с безшумни
стъпки следват я
Грхът от минал
живот днес
е изчистен
светлина

на раздяла...

бих искала
да напиша
поема за
чворовете на тавана,
които пропадат лесно

за порцелановия
антикварен
чайник- това си беше любов от пръв поглед

и тихи свещи да горят
и чай посипан
със стърготини жарки

до гърчове усещам

потоците

24 Февруари 2009

Печката грее на два реотана.
Няма повече.
Не съм виждала
по-хубава, стара
метална
любов
Единствените кожени
чехли се топлят пред
нея
В дясно има три метра
лилава
панделка
Панделка за
диплома в рамка

някога в Норвегия

За момент
си представих, че си тук
мило момче
няма те
какво да правя с чувствата си
които не поръчах?
Защо погледнах там?
Видях снега
и кучетата и
шейните
одрах елена и
яде от месото му
с разменени полове
и с женски пръсти
разреса сутринните лъчи
върху мъжкото ми лице
Защо погледнах там?
Така ли трябваше?
Познавам очите ти
погледа
и ги обичам
Jeg elsker deg
на смъртния ти одър обещах
Jeg fant deg
и те намерих

Днес думите се пишат трудно
мислите са лепкави
и тежки
Само ако можех
да ги отместя
или изчегъртам
само ако можех
Зад тях се крие
бяла светлина
мека
чиста
топла
Необичайно е че
чувам щурци точно
сега

разхвърляни образи,
очертания се
потапят като устни
в сутрешно кафе
потъват в огледало
отразило съдби и
епохи
близки
далечни
думи
глас изрича
твоето движение

пълнолуние
пълнолуние
пълно
тялото не мърда
очите също
спомен за желания
поискани в детството
поместени е сребърен
пръстен
тази нощ не е по-различна
времето е относително
чакам отговор

чувства-
това са любимите
цветове
черен залез
и черен изгрев
стърчи Венера
достигнала
пика си
погален
мъдро

ходила

завои

мостове

конвои

между двама
тихи, мръсни стъпки
тъпчат
блеснали
клепачи
изтрити тръпки
плачат
кръпки

един си тръгна
тя се остави
изтръгна
една се влачи
той се отгърна
замръзна

тихи истини виснали
истински
мисли
отпуснали дните
отмили водите
мръсни клепачи
влачат
изтръгнати
тръпки

между двама-
кръпки
тихи мръсни стъпки
изтръгнати изтрити
тъпчат
влачат
блеснали клепачи
отмиват водите

късокраки
немити, боси
панталони разхождат
мислите си в ръце
спуснати влакове
на път забързани
към/по Френски вина
в чаши с тежести

храсти, думи
и нищо такова
не се е случило
предпочитам загуба на
любовник, а не
на приятел

спрете да бъдете
така интимни
ще спра похотта

храсти, думи
хълмове
знам че плачеш развратнице

възвишения

Лора ще е
мъж а той
докоснат от
рога на "дявола"
по-късно може
да се превърне
в жена
тиня

крепостена
вратница
и
раз
поклащам
ам
отново разсеяна
знам какви
ги мислиш
откачалко
често пътуваш
от място, нали?

Бродиш в главите
на хората
и контролираш
елетроуреди

танцуват сухожилия

имаш ли аорта?
ядеш ли торта?

сега през мен
минава лъч и ме
отвлече

нататък
не ми шъшкай (ш-ш-ш)
не сочи
с пръст
срамните си
устни
(разбирай го както
си искаш)

от срам нищо
няма да кажат

усмивка
покапва
бавно
виждам я
като разтапяща се
висулка

01/01/08г.

Мисля че,

Развратността на жените
се наказва с
цикъла и пикането

баланс на разума
в покорност
бди сън(ят)
и чака изява
морава
сълзят тревите
унася се
земя
пръст
кал
клони
дъжд
капе, тихо
леко
просто, млечно
звучно
сладко

това е
цветовете се виждат

Някой може ли да види
как плаче косата и,
недокосната от вятъра?

Някой видя ли
ограбените и ръце-
сега сама ще гние
няма какво да ви даде

Някой срещал ли е
очите и,
обърнати навътре без
светлина (в мрак)
преди блещукаше ли огън?
(Знае ли някой това?)
Видяхте ли усмивка?
Имате ли спомен?
Някой?
Никой.
Тя кръсти самотата си - Никой,
и остана с него до края.

25/11/07

(косата ми след баня)

Сълзи от мляко
кърмят и укротяват раздвоението

Контрасти ярки
покрити със
гледни точки и позиции

Ребра от светлина в облачен ден
Вълни на Бога
Измили устните

На пътя

Греха клечи до нас
и пада от желана молитва

Когато тръгнат сините
нишки отвъд бледия...
Там...
Има само...светли лица и
тъмни туловища пропити
с аромат на опиуми
сладка страст
Коварна
Сива
Очите усещат (истината)
Тялото свири валс, а моето
мълчи и стене
Нотите са като магнит
Не викат, а крещят
на ум...
на сън...
на яве..
И аз искам бавно

И после да се разходиш
с моите обувки,
да отпиеш от мислите,
да се удавиш в
думите
и когато въздухът отмине
виж какво си сторил
Тръгни
Не оставяй отпечатък от поглед

не оставяй
не оставяй
не оставяй
нищо
нищо от това което се отдава
не се връща тук

довиждане

до скоро виждане
завиждане
и бързи устни
избърсани в моите
и ръцете другаде бавно пълзят
и аз искам...

аз, моите, моето его
клоун с изрязана усмивка
мълчи и иска нежно топло лице
и ароматно дихание по пръстите.


Ноември '07

озаглавени бележки
прободени из вечерната мисъл

носят имена на любими хора
и аромати на
споделени цветя

мълчалива длан погалва
спомените
потънали в (морска)пяна
и шепот на уморени
есенни листа

Тази пролет е най-прекрасната
и така сама
виждам я за първи път

щастлива и тъгата
ми набира сили


(2007 година в един град с безкрайно небе)

на П.

паяжина очертава допира
на устни
напомнят за силни ръце
липсваш ми
любовта е най-силният
опиат който съм опитвала
сега имам нужда само
от теб

ново

Никой друг не трябва, не
може да знае какво
ме намери
освен мен

старо

видях нова нея
преди след миналото
сега само на нея пиша
очи изпрани петна от
вино

ново

представям си затворила
цялата кожа гола
(вече зная движенията)
топло
мъжки род

Търся апарат за морзов
код и смърт
в копринените и чорапи
Обичам да гледам как
спиш на обувките си
и малки камбанки да
звънят непозната весела
мелодия
чувам крачката на мисълта и забързаният
с име "СТРАХ" се
вижда
цигулките изострят въздуха
и толкова искам да
разгадая възлите ти
Ще сложа синя рокля.
Перли. И с тънки пръсти
ще те разплета

21/01/07г.

Когато разгърна червени
криле и размаха
жилестите си петопръстници
краката отскачаха на
сантиметри.. и смехът
под изцъкления поглед
се разтече огнено
Беше танц на чужденец
пътувал векове до моя
дом
през вселени прашни
изкъпах го и го
увих близо до себе си

Щом вятъра утихне
и облаците неподвижни са
реките спрат клокоченето
а на горите шумоленето
замре
птиците с последен крясък
ще изгонят обичта и
и времето за нея там
ще спре
с пера от същи тези
птици тя ще се покрие
ще търси друго време
и бури силни да я
пренесат
далеч от тялото и непокорно
над други облаци
крилете и да натежат

през ноща

Когато си тръгвам е вече
тъмно. Винаги си тръгвам
през ноща
Денят ми носи вина
Тогава съм гола и под лупа,
а нощем кожата ми блести

Преструвам ли се или нещо
се случва
обичният образ избледнява
само сега в тая минута
не утре
Какви са тези разпалващи напитки?
Време е за самохипноза.
Време е за пътуване.
Време е да се обърна.

26/08/06г.

Ако отворят главата ми
дали биха спрели тъжовната
мелодия.(Ще се поколебаят)
Позорно колебание.
Без код няма да успеят
Величие на бездънната мисъл,
възможно ли е да стигна
до дъното на себе си
Без код няма да успея,
а само аз го знам.
Това не знам дали ме
утешава,
а вън е бледа нощ.
Нещо ми помага за
безсъние
После ден на възбуда и
пророчески край

# 33

моля направете ми чай
и по- силен да е
пуска гласа си
и слуша го внимателно
очакващо замислено
замислящо

Везано на тъмно
с нишки взети
от вътрешното-
спектъра на цветовете
Не ги долавям всички
само тези тъжните
дъждовни
разглобени
и бездънни
Само там мога да
усетя твърдо под краката си
Познавам радостта, но
не и цветовете и

# 31

Всичко изтичаше през
ръцете и
посегна към вратата
и заприлича на вода
дланите и се намокриха
очите също
от роклята и тръгваха
големи вълни разливащи се
върху неговото лице
пропито с ароматите на женските тайни сокове
Вместо думи и вопли
от устата и избиваха
потоци, ручеи
заливащи техните
хоризонти
Останаха изгубени
и мокри

# 30

Тя каза, че раят започва тук
със синя болка в тишината,
където въздухът е плазма
и бяга тайно от мъглата
Къде да те потърся
жадуван прилив на сълзи
поднесени от вятъра на
слабостта

Тя пожела сакрална лудост
и живот
фантоми в тайните ъгли на
радостта
женшен и кораб
скрит в океаните на
мъдростта

#29

празна страница в
мрежата от мисли
чувства и емоции
Очаква.
Очаква празната страница
да улови фрагменти
на личната нормалност
Условности не се приемат
Страхът не трябва да
присъства
Всичко е принуда свише!
Имам желания.Имам
и страхове.Нямам пространство
Искам чувствени преживявания
и топла стая.

Нарисуван с черен молив

Име на светлина, липсват ми
затворените ти клепачи
и очите гледащи навътре
чак до втвърдения ти фалос
(зарадван от моята топлина)

По-безсрамен си когато
си гол, а така се срамуваш
от себе си облечен и стоящ
до мен.
На кого изневеряваш?
Даже нямаш телефон и
срещата ми с теб ще
(трябва да) е случайна.

Страхувам се, че ако съм облечена до теб
ще се срамувам по- силно.

# 26

Конски мухи
насядали около окото
на старата лоза
люшкайки се там
на тъмното ходило на
съзнанието
разлютено от помахващите
люспести крилца на
грозните
обители на тази
станция "Дом"

# 27

О неуравновесени,
разклатени,разглобени
"х" годишни мъже
отскубнете всички кабели на
разсъдъка си. Лъжете се,
че така ще ви е по-лесно

И всички вие ДА,ДА,ДА,ДА
жени

измийте си сами прозорците
на чуждите разглобени

Аз няма да помагам за злоба.

# 25

В една идея
един затвор

там стои
съзнание в запор
Вратата е отваряна

дваж
триж

искам да видя Париж

Синя лента,
жълто перо,
почивка за очите

цветно сако...

18/02/06г.

Карамелени думи се
изливат
но само в главата
опиянена от бял прах,
червено вино и дим
неуспял да замъгли
сетивата
Всичко е запомнящо се
с приятно трапчив вкус
и с дъх на
сушени горски плодове.

За вечеря- каберне.

13/01/06 г.

Искам да открия
вътрешните си дрехи и
да ги облека

Пластове и жълто
говорещи плочи

бавно, странно
тихо
празно
местят се дните
чаша с друга дръжка
стои до главата
и телеграма
с дребен шрифт


аз съм истинска
твоя съм дръжка

И разголи се...

и го накара да се подчини
симфония...и
кожата и разцъфна.

Прозрачни сълзи изпити
от него
извита жената го гледа.

Жадува.

Отдръпна се от лицето
и поиска друго

Не му говореше
стоеше с гръб

Жадува.
Получи всичко.
Беше за кратко.

И разголи се...

'06 година

Цвят на тигрово око ме гледа жълто.

Стръв

Усещам езерото на самотата,
дори все още да не съм се потопила напълно в него.
Усещам го с кожата си, с костите си...
Хвърлихме най-добрата стръв
и хванахме най-вкусните риби.
Останаха само прогнилите, грозните...
Заделих от хубавата и за теб, а гнилата изхвърлих.
Защо държиш да ядем вмерисана риба?

14.03.03г.